![EP796 - Парменид [ДИАЛЕКТИКАТА и КОНЯТ] [Vox Nihili със Стоян Ставру]](/_ipx/_/https://images.zeno.fm/R8f2RJZdyYEW_MLe66E7zaxwKUnKA38ZcRlP1ZNjtCQ/rs:fill:512:512/g:ce:0:0/aHR0cHM6Ly9pMS5zbmRjZG4uY29tL2FydHdvcmtzLTdyV1Excjk5akJwQ1AyWjctemVpcFdRLXQzMDAweDMwMDAucG5nP3U9MTc3NTU0ODk5MDAwMA.webp)
About
Серията Vox NIhili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
- Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога?
- Може ли говоренето да се превърне в математика?
- Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“?
- Едното е едно и не е едно – кое не е вярно?
- Има ли идея за тинята?
- Какво свързва деня и идеята?
- Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците?
- Колко противоречия може да изтърпи един юрист?
- Защо в „Парменид“ има минимум литература?
- Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ?
- Какво представлява проблемът на „третия човек“?
- Имат ли предел думите?
- Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката?
- Къде е етиката в „Парменид“?
- Има ли изход от матрицата на Парменид?
- Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“?
„Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика.
Представяне на госта:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
- Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога?
- Може ли говоренето да се превърне в математика?
- Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“?
- Едното е едно и не е едно – кое не е вярно?
- Има ли идея за тинята?
- Какво свързва деня и идеята?
- Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците?
- Колко противоречия може да изтърпи един юрист?
- Защо в „Парменид“ има минимум литература?
- Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ?
- Какво представлява проблемът на „третия човек“?
- Имат ли предел думите?
- Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката?
- Къде е етиката в „Парменид“?
- Има ли изход от матрицата на Парменид?
- Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“?
„Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика.
Представяне на госта:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.