Лукс – [Vox Nihili със Стоян Ставру #272]

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралното значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус.